Автор: Валентина Големинова, 01.11.2021 г.
Честит ден на Народните Будители! Връщайки се към техните идеали и действайки по техния пример, ще станем отново горди, мислещи, борещи се, смели и достойни българи.
Гледната точка на една българка от 2021 г.., която е субективна и не претендира да бъде истина за съвременното общество.
Кое е било най-съкровеното за народните ни будители? Това е България, но не единствено държавното обединение на една държава, а свободата и целостта на българския народ, връщане на силата на българския род, българския език и името ни българско.
Обикновено на 01 ноември виждаме един и същ списък или имената на 10-тина бележити будители. Нека да направим бърз техен разбор и да преминем към още по-важната истина, че имаме безброй (колкото са звездите на небесния свод) достойни българи със същите идеали, отдали своя принос и създали условията да разгърнат дейността си титаните на българщината Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Георги Бенковски, Хаджи Димитър, Вълчан войвода, Стефан Караджа, Капитан Петко войвода, Филип Тотю, Св. Иван Рилски, Патриарх Евтимий Търновски, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, д-р Петър Берон, Кирил и Методий (българските им имена са Църхо и Страхота), Иван Вазов, Алеко Константинов, Гео Милев, Никола Вапцаров, Даскал Ботьо Петков и т.н.
Нека да Ви попитам, а искате ли да открехнем една забравена завеса и да погледнем в очите достойните българки, които са същите народни будители, пазители на българския род и кръв, творчески създаващи реалния свят, борещи се със същите средства т.е меч, перо и духовни похвати, наравно с известните ни достойни български мъже.
В днешната статия ще се спрем на 10 българки и Великите им дела:
- Света Злата Мъгленска е българска светица, изобразявана на иконите с носия. Тя живее през XVIII век по време на турското робство в с. Слатина, Мъгленско. Хубавицата със златни плитки е забелязана от турски ага, който я иска за първа жена в харема. Затварят я в джамия и й предлагат всякакви сладкиши и красиви дрехи, но тя не проронва и дума. В деня на организираната сватба викат целия Златин род, за да се отрече момата публично от тях. Злата иска от сестрите си да й донесат празничната носия и след като се пременява в нея извисява глас, че рода си и името си българско няма да предаде. След това нейно решение, турските авери се гаврят с нея, обесват я, насичат тялото й на парчета заедно с носията и го хвърлят в различни посоки.
Искам да отбележа прилика между случилото се на Злата Мъгленска с живота на една друга Велика жена – учен, математик и философ в Александрийската библиотека през IV в. Това е Хипатия, която след своя отказ да изостави науката, бива разкъсана на парчета от християните параболани. За нейната история ще напишем цяла статия.
- Райна Княгиня е българска учителка, акушерка и революционер. Цялото й име е Райна (Райкя) Попгеоргиева Футекова-Дипчева. Родена в гр. Панагюрище, тя ушива главното въстаническо знаме на Панагюрския революционен комитет за нуждите на Априлското въстание и застава редом до Георги Бенковски в битката за България. След въстанието е заловена от турците и е хвърлена в Пловдивския затвор, където е подлагана на неописуеми зверства. След намеса на европейските дипломати е освободена и изпратена да следва медицина в Москва. Там урежда ученето и възпитанието на 32 панагюрски сирачета. Поканена е от митрополит Климент да бъде учителка във Велико Търново и се връща в България, но животът й оттук натам отново не е лек. Сега песни се пеят за Райна Княгиня и български народни танци се играят в чест на нейното светло дело.
- Баба Тонка Обретенова е исполин в българската Национално освободителна история от 60-те и началото на 70 години на XIX в. Тя е родена в село Червен, Русенско. При подготовката на Априлското въстание почти всяка кореспонденция от Гюргевския революционен комитет за България и обратно преминава през нейната къща или нейните ръце. Смела и непреклонима българката предава светлите идеали за Освобождението на българския народ на своите синове и дъщери.
Пишейки статията, си представям как като пчела работничка, баба Тонка тихо и с много търпение е помага да се изгради кошерът на Националното-освободително българско движение, без да изтъква своите лични качества, несгоди и притеснения. Да не забравяме, че тя е жена и като такава носи своите белези на загрижена майка и смела орлица.
- Кера войвода и нейната женска дружина. Кера войвода или известна още като Калъч Кера е родена край Малко Търново и разгръща своята хайдушка дейност през XIX в. в Странджа. За нея пише Димитър Мантов в своя роман „Хайдути шетат по море“ (1988 г.). Тя създава собствена дружина от българки, чиито мъже са убити по време на кърджалийските размирици от този период. Познава се с известни български мъже войводи напр. с известния Вълчан войвода, но продължава своето дело като предводител на самостоятелен хайдушки женски отряд.
Съществува официална информация за над 50 българки воеводи по известни, от които са: Стойна войвода („Каймак Стойна”), Сирма, Румена, Рада Барачкина, Марийка Маркова, Мерджан Рада войвода и др.
- Елена и четата на Мальо войвода. Безгранична е красотата и смелостта на българската жена. Отново ще разкажем за много познатата съдба на българските моми през турския гнет над българските земи. Селим паша се възползва от младата Елена и тя успява да избяга в Рила планина, където се присъединява към отряда на Мальо войвода. Елена става неизменна част от хайдушката им дейност и след смъртта на Мальо, тя оглавява четата. В една от схватките им с турците, попада на същия Селим паша, от който някога бяга. Успява да го убие, въпреки, че е ранена. Умира от раните си и е погребана от своите верни хайдути високо в планината при красиво езеро. Досещате се, че това е известното Еленино езеро в Рила планина, местността Мальовица.
- Тота Венкова Чехларова e първата българка дипломиран лекар след Освобождението. Тя е родена в гр. Габрово и учителства в 5-класното девическо училище до 1878 г.. По време на Руско-турската освободителна война е самарянка във военния лазарет на Априловска гимназия. По-късно заминава да учи в Санкт Петербург за медицинска сестра и се дипломира с отличие. Има специализации в Санкт Петербург и Виена. След завръщането си в България се установява в София и участва в създаването на първи акушерски курсове към „Червения кръст”. През 1901 г. преминава към частна практика и в къщата си на ул. Солунска в гр. София открива кабинет за безплатна женска консултация. Тота Чехларова завещава цялото си имущество на българския народ и дарява големи суми на Софийския университет, Искрецкия санаториум за болни от туберкулоза деца и на Габровското девическо училище.
- Магда Петканова e писател, преводач, драматург и сценарист, автор на стихосбирката „Македонски песни“ и поддръжник на Македонското освободително движение. Тя е горда българка, родена през 1900г. в района на Стара Загора. Учи във Втора девическа гимназия в гр. София и следва математика в Софийския университет. Превежда либретото на „Сватбата на Фигаро“, „Русалка“ и др.. Членува в Съюза на българските писатели и в Клуба на жените-писателки, където общува и твори заедно с Яна Язова, Дора Габе, Елисавета Багряна, Фани Попова-Мутафова, Калина Малина и др. Поставя началото на Клуба на жените с висше образование. По нейните стихове са вдъхновени и създадени песните „Гурбетчия“, „Свещи ти запалих пред трона небесен“) и „Ако зажалиш някой ден“.
- Фани Попова-Мутафова e автор на многобройни книги за България и фокусът й е върху Второ Българско царство. Тя е родена в гр. Севлиево. Нейно дело е четирилогията „Асеновци“, „Дъщерята на Калояна“, „Йоан Асен II“, „Последният Асеновец/Боянският майстор“, “Солунският чудотворец” и др. Има издадени над 35 книги, от които „Приказки за Крали Марко“, „Христо Ботев“, „Княгиня Мария-Луиза“, „Новата българка“, „Д-р П. Берон“ и много други. Нейните исторически романи я поставят много високо сред върховете и достиженията на световната литература. По време на Втората световна война е на страната на Германия, заради земите, които обещават да върнат на България, ако победят. Осъдена е на 7 години затвор от Народния съд, но след почти година я помилват. Има забрана да издава и публикува книги. Наложено й е от комунистическия режим да направи поправки в редица творби. Едва в периода 2007-2009 г. четирилогията „Асеновци“ излиза за пръв път след Втората световна война с автентичния си текст.
- Яна Язова. Истинското й име е Люба Тодорова Ганчева. Тя е родена в гр. Лом и учи освен в родния си град и във Видин, Пловдив, София. Завършва „Славянска филология“ в Софийския университет и получава своята специализация в Сорбоната, Франция. Талантливата българка публикува стихове, разкази, и множество статии в периодичния печат. Нейни творби са „Последният езичник“, историческата трилогия „Балкани“, романи като „Левски“, „Бенковски“, „Шипка“, „Капитан“, „Соления залив“, „Голямо и малко“, „Война“ и др.. Има и множество детски произведения „Герой“, „Весели другари“, „За малките художници“, „Таралеж се жени“ и др.. Яна Язова е Член на Дружеството на детските писатели, на Клуба на българските писателки и на Българския ПЕН-клуб. Тя е създател и на първия исторически роман с небългарска тематика „Александър Македоснки“ като за написването му посещава Сирия, Египет, Палестина и др. земи. След 1944 г. Яна Язова има забрана да издава и публикува творбите си. Тя умира при неизяснени обстоятелства, но и днес остава като една от най-талантливите български писатели.
- Людмила Живкова е български политик и общественик, дъщеря на Генералния секретар на Централния Комитет на Българската комунистическа партия Тодор Живков. Родена е в с. Говедарци, Самоковско. Учи в Руската гимназия в гр. София и по-късно в Историческия факултет на Софийския университет. Завършва специализация по изкуствознание в Московския държавен университет и Оксфордския университет. През 1971г. , Людмила Живкова е обявена за първи заместник-председател на Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина, а години по-късно става член на Центрания комитет и Политбюро. Главна нейна цел е популяризирането и издирването на българската култура и историческо наследство в чужбина. Организирана е по нейна инициатива изложбата „Тракийското изкуство и култура по българските земи“, която е представена в 25 държави. Българката има голям интерес към световни антики и на база на нейни колекции след смъртта й е поставено началото на Галерията за чуждестранно изкуство в София. С намесата на Людмила Живкова е защитен Царския дворец в гр. София. Любовта й към българското изкуство, история и култура се вижда от многото й инициативи като организиране на чествания за „1300 години България“, създаване на служба „Културно наследство“ за издирване и връщане на български ценности от чужбина в родната ни страна. Каквото и да представим ще бъде малко за Людмила Тодорова Живкова наричана още „бялата птица на българската култура“. Затова ще напишем отделна статия за нея.
С огромни благодарности!
Литература:
- Розмари Де Мео, „Стопанката на Господ”, 2016г.
- Уикипедия – bg.wikipedia.org
- Регионална библиотека „Любен Каравелов” Русе – libruse.bg
- Тоня Туртурикова, Георги Туртуриков , УЧАСТИЕ И РОЛЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕНИ – ХАЙДУТИ В БОРБАТА СРЕЩУ ОСМАНСКИЯ ПОРОБИТЕЛ ( ХV – ХІХ В.)
- Българско наследство – bgnasledstvo.org
- БНР – bnr.bg